
Какво е виното? Виното е магия. Хипноза. Невиждана феерия от цветове, вкусове и аромати. Виното е едно чудо на света в който живеем. Плод на прост микробиологичен процес.
Виното само по себе си е една легенда, предавана във вековете. Това е шедьовър. Прилича на картина на Пикасо, но не е. Тяло, дух, и чар…
Виното е старо колкото света или пък не. Със сигурност точни сведения за начало на винопроизводството не съществуват до този момент. Догадки и хипотези обаче не липсват. Смята се, че виното се появява още преди 5000 – 6000 год. пр. Хр. Научаваме за него и от Библията. А от там то поема и своя път в християнския свят.
Тръгнало навярно от Древен Египет, то преминава като вихрушка през Антична Гърция и пуска котва във великата Римска Империя. Анатемосвано и отричано, на моменти забранявано със закони виното не спира своя ход във времето. Преминавайки през Средновековна Европа то поставя началото на едно изкуство, на една наука. Именно тук започва разделянето на различните сортове и тяхното именуване. Масовата консумация (къде истинско вино, къде разредено с вода) тласва винопроизводството напред. Именно тогава на бял свят се повяват и шампанските вина. Противно на легендата, шампанското не е дело на младия монах Дом Периньон, но несъмнено той има принос в усъвършенстване на технологията за производство.
От тъмното Средновековие, виното отпътува към ренесанса на Централна и Южна Европа, където става най-почитания гост на приеми и балове. По това време зараждащата се вино индустрия дава на света неповторимите шата и вили на Франция и Италия, превърнали се по-късно в легенди. Навярно тук започва да се заражда и изкуството да съчетаеш вкусната храна с чаша хубаво вино. А къде можеш да намериш хубава храна, ако не във Франция и Италия. Нещата с които мажеш да си навлечеш гнева на един французин е да му кажеш, че не прави хубаво вино и не готви вкусно. Изстрел право в сърцето.
С началото на Ренесансовата епоха в централна Европа (14 век) в България настъпва края на прохождащата винарска индустрия. Или поне са направени опити в продължение на пет века за изкореняване на тези традиции от нашите земи. С настъпване на Османското владичество у нас, започва и масовото изкореняване на лозови насаждения раждащи винени сортове грозде. Производството на вино и отглеждането на винени сортове е забранено със закон, а нарушилите го биват наказвани сурово. Единствените позволени сортове за отглеждане по онова време били десертните за пряка консумация. Докато в западна и Централна Европа бъдещата винарска индустрия процъфтявала, у нас винените сортове бивали скривани и пазени умело, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения. В края на 19 век с Освобождаването на България започнало и „Възраждането“ на винарството у нас.
Бумът на създаване на нови лозови насаждения е феноменален. Масово започват да се внедряват чужди практики, както в самото лозарство и винарство, така и в агрохимията. Започват да се създават и първите чифлици, които от части наподобявали френските шата.
През 1890 г. в самото сърце на Плевен е създадено и първото лозаро-винарско училище в България (на което и аз съм възпитаник:) ), като броя на учениците наброявал едва 4. Сред тях бил и Александър Стамболийски, чието име гимназията носи и до днес. По късно е създаден и чифлик Клементина, за да могат учениците да усъвършенстват наученото на практика.
В годините на развиване на винопроизводството по света се създават и първите винарски панаири и изложения, започват и първите надпревари между избите.
Смятана за напитка на боговете, всяваща респект у древните, днес виното е част от всяка трапеза. Вече не можем да си представим Коледа без кана искрящо червено вино, или пък да „гръмнем“ шампанското на Нова Година.
Виното отдавна е една тайнствена легенда, пътуваща през вековете и носеща със себе си страстта, бликаща от поредната чаша. Това е една магия съхранила в себе си майсторството на предците ни.
Снимка: Google.bg