Rosé

Розето е може би най-интересното вино в сравнение с белите и червените. То притежава меки танини, наследени от червените вина и лек и ефирен аромат, характерен за белите. Всъщност розето се прави от червени сортове грозде но по технологията за производство на бели вина. Тоест: гроздето се смачква, получената каша престоява няколко чаша след което от нея се отделя само сокът, който ферментира. След приключване на ферментацията виното се избистря, за да се отстранят нежеланите помътнявания и да му се придаде кристална бистрота. Това определено радва окото.

Цветът може да бъде от бледо розов до бледо червен, понякога с оранжеви отенъци и отблясъци. Много често потребителите бъркат червено вино от сорта Пино Ноар с розе. Това се дължи на липсата на достатъчно багрилна материя у Пино Ноар.

Важно е да се запомни, че розе се произвежда от червени сортове грозде, а смесването на червено с бяло вино е забранено. Такова смесване се допуска единствено при шампанските-розе.

Снимка: Аз 🙂

Реклами

Що е то тероар?

Думата тероар е френска и няма точен превод на български. Това понятие може да бъде използвано и в други сфери на земеделието. Вашата баба също може да използва думата тероар, за да опише своята градина. Всъщност ние сме заобиколени от тероари.
Тероарът е комплексно понятие включващо всички компоненти съставляващи мястото на което се намира вашето лозе. Почвените и климатични особенности на района – типът на почвата, това как тя абсорбира топлина и влага и колко бързо се освобождава от тях, валежите, темперетурните амплитуди, близостта на водни басейни или горски масиви, надморската височина и още много малки но важни подробности.

Първата и една от най-важните стъпки в лозарството е именно изборът на подходящ тероар за съответния сорт. Лозата е живо същество. Тя диша, храни се и се развива като всички нас, и също така има своите капризи и предпочитания към това къде може да се развива пълноценно. Именно за това тероарът трябва да бъде съобразен със специфичните изискавния на всеки сорт.

Най-трудната задача е да бъде намерен тероар в който всички компоненти да са възможно най-добре балансирани, за да се получи перфектната хармония за отглеждане на лози, които да разгърнат потенцяла си на макс.

Снимка: Google.bg

Класификация на вината част 3-та

3. Типове вина – определя се съдържанието на остатъчна захар във виното

Тихи вина:

– Сухи — със захарно съдържание до 4 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 9 грама на литър, при условие че то не надвишава съдържанието на титруеми киселини във виното с 2 грама на литър.
– Полусухи — със захарно съдържание от 4 до 12 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 18 грама на литър, при условие че съдържанието на титруеми киселини, изразено в грамове на литър, събрано с числото 10, не надвишава захарното съдържание на виното.
– Полусладки — със захарно съдържание от 12 до 45 грама на литър.
– Сладки — със захарно съдържание над 45 грама на литър.

Пенливи и искрящи вина :

-екстра брют – със съдържание на захар до 6 грама на литър;
– брют – със съдържание на захар под 15 грама на литър;
– екстра сухи – със съдържание на захар от 12 до 20 грама на литър;
– сухи – със съдържание на захар от 17 до 35 грама на литър;
– полусухи – със съдържание на захар от 33 до 50 грама на литър;
– сладки – със съдържание на остатъчната захар над 50 грама на литър.

 

Класификация на вината част 2-ра

Класификация на вината част 1-ва

Снимка: Google.bg

Класификация на вината част 2-ра

2. Видове вина – според вида си вината се разделят на тихи, шумящи и специални.

– Тихи – това са всички вина, които не съдържат повече от 2 гр. на литър въглероден диоксид.

– Шумящи (Пенливи) –  това са вина получени в следствие на вторична ферментация или добавяне на въглероден диоксид по изкуствен начин. Отличават се от тихите вина по високото си съдържание на въглероден диоксид. Шумящите вина могат да бъдат разделени в три категории – шампански, естествено пенливи и газирани.
– Шампански вина – това са пенливи вина произведени в областта Шампан във Франция (по класическата технология). Притежават контролирано наименование за произход.
– Естествено пенливи вина – това са всички останали пенливи вина, получени в следствие на вторична алкохолна ферментация (класическа технология), но не са произведени в областта Шампан.
– Газирани вина – това са вина в които въглеродният диоксид е добавен по изкуствен начин, подобно на безалкохолните газирани напитки.

–  Специални вина – това са благородно сладките, ароматизирани и ликьорни вина.
– Благородно сладки вина – това са вина получени от поне 85% добре озряло грозде, което е стафидирало или полустафидирало, загнило (покрито с благородна плесен). При тях концентрацията на захари в гроздовата мъст не бива да бъде по-малка от 212 гр. на литър.
– Ароматизирани вина – това са вина на които са придадени един или повече аромати, по естествен път. Алкохолното съдържание е между 14,5 и 15 об.%. Най-яркия пример за такова вино е Пелинът.
– Ликьорни вина – това са вина получени от добавянето на етилов алкохол (с естествен произход) по време на самата ферментация. Това най-често е бренди или винен дестилат. Алкохолното съдържание на тези вина е не по-малко от 17,5 об%

Класификация на вината част 1-ва

Снимка: Google.bg

Класификация на вината част 1-ва

Като цяло категоризирането на вината може да бъде разделена на три части:
– категории вина
– видове вина
– типове вина

1. Категории вина – при разделянето на категории вината се делят на трапезни и качествени.

– Трапезни вина – като цяло това са най-разпространените вина в световен мащаб.  Най-често тези вина са без особенности в технологията на производство. Характеризират се с алкохолно съдържание между 9,5 и 11,5 об.%.

– Качествени вина – това са вина, които в повечето случаи притежават контролирано наименование за произход. Това е региона или географската в която е отгледано гроздето (например Шампанско може да се нарече само пенливо вино, което е произведено в областта Шампан във Франция, всички други пенливи вина не могат да се нарекат Шампанско). Задължителното минимално съдържание на алкохол е 9 об.%. Най-често гроздето използвано за направата на тези вина е с най-високо качество, а използваните сортове са от елитни селекционни клонове на съответния сорт.
Качествените вина могат да бъдат означени с три наименования – „премиум“, „резерва“ и „премиум резерва“.
– едно вино може да бъде обозначено като премиум, ако е произведено само от един сорт грозде, като то трябва да се отличава по качество от цялата реколта и да не бъде повече от 1/10 от нея;
– вина резерва, са най-качествените литри вино от една реколта които се пускат в продажба след изчерпване на основните количества от същата реколта;
– като гранд резерва могат да бъдат означени вина, които са произведени само от един сорт грозде и са отлежали мининмум една година.

PS: Разделението на премиум, резерва и премиум резерва е строго индивидуално за всяка страна. Определя се от законодателството на съответната държава, като има такива в които понятията изобщо не се използват.

Снимка: Аз 🙂

Пътят на виното

Какво е виното? Виното е магия. Хипноза. Невиждана феерия от цветове, вкусове и аромати. Виното е едно чудо на света в който живеем. Плод на прост микробиологичен процес.

Виното само по себе си е една легенда, предавана във вековете. Това е шедьовър. Прилича на картина на Пикасо, но не е. Тяло, дух, и чар…

Виното е старо колкото света или пък не. Със сигурност точни сведения за начало на винопроизводството не съществуват до този момент. Догадки и хипотези обаче не липсват. Смята се, че виното се появява още преди 5000 – 6000 год. пр. Хр. Научаваме за него и от Библията. А от там то поема и своя път в християнския свят.

Тръгнало навярно от Древен Египет, то преминава като вихрушка през Антична Гърция и пуска котва във великата Римска Империя. Анатемосвано и отричано, на моменти забранявано със закони виното не спира своя ход във времето. Преминавайки през Средновековна Европа то поставя началото на едно изкуство, на една наука. Именно тук започва разделянето на различните сортове и тяхното именуване. Масовата консумация (къде истинско вино, къде разредено с вода) тласва винопроизводството напред. Именно тогава на бял свят се повяват и шампанските вина. Противно на легендата, шампанското не е дело на младия монах Дом Периньон, но несъмнено той има принос в усъвършенстване на технологията за производство.

От тъмното Средновековие, виното отпътува към ренесанса на Централна и Южна Европа, където става най-почитания гост на приеми и балове. По това време зараждащата се вино индустрия дава на света неповторимите шата и вили на Франция и Италия, превърнали се по-късно в легенди. Навярно тук започва да се заражда и изкуството да съчетаеш вкусната храна с чаша хубаво вино. А къде можеш да намериш хубава храна, ако не във Франция и Италия. Нещата с които мажеш да си навлечеш гнева на един французин е да му кажеш, че не прави хубаво вино и не готви вкусно. Изстрел право в сърцето.

С началото на Ренесансовата епоха в централна Европа (14 век) в България настъпва края на прохождащата винарска индустрия. Или поне са направени опити в продължение на пет века за изкореняване на тези традиции от нашите земи. С настъпване на Османското владичество у нас, започва и масовото изкореняване на лозови насаждения раждащи винени сортове грозде. Производството на вино и отглеждането на винени сортове е забранено със закон, а нарушилите го биват наказвани сурово. Единствените позволени сортове за отглеждане по онова време били десертните за пряка консумация. Докато в западна и Централна Европа бъдещата винарска индустрия процъфтявала, у нас винените сортове бивали скривани и пазени умело, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения. В края на 19 век с Освобождаването на България започнало и „Възраждането“ на винарството у нас.

Бумът на създаване на нови лозови насаждения е феноменален. Масово започват да се внедряват чужди практики, както в самото лозарство и винарство, така и в агрохимията. Започват да се създават и първите чифлици, които от части наподобявали френските шата.

През 1890 г. в самото сърце на Плевен е създадено и първото лозаро-винарско училище в България (на което и аз съм възпитаник:) ), като броя на учениците наброявал едва 4. Сред тях бил и Александър Стамболийски, чието име гимназията носи и до днес. По късно е създаден и чифлик Клементина, за да могат учениците да усъвършенстват наученото на практика.

В годините на развиване на винопроизводството по света се създават и първите винарски панаири и изложения, започват и първите надпревари между избите.

Смятана за напитка на боговете, всяваща респект у древните, днес виното е част от всяка трапеза. Вече не можем да си представим Коледа без кана искрящо червено вино, или пък да „гръмнем“ шампанското на Нова Година.

Виното отдавна е една тайнствена легенда, пътуваща през вековете и носеща със себе си страстта, бликаща от поредната чаша. Това е една магия съхранила в себе си майсторството на предците ни.

Снимка: Google.bg